Моя пролет, злосторнице!
Защо се върна и всичко в миг разпиля?
Стопи белоснежните преспи и боклуците лъснаха –
гнили и толкова грозни!
Ти влезе и в разсадниците,
моя пролет, и със сигурна ръка
измъкна цветята с луковиците
и остави голи червеите да се гърчат!
Захвърли кокичетата и минзухарите навсякъде
– в църковните дворове, по платата и полетата,
а синчеца надничаше срамежливо
със сините си личица из старите градини
и ухаеше главозамайващо!
Кукуряците се ококориха по билата
и закряскаха колко са жадни!
Ала глутницата улични псета,
забравени от някой политик,
ще захапе и тебе, пролет!
Ще се скъса девствено бялата ти дрешка,
ще се търкулне уханния ти венец и тук,
под звездния куп на февруарското небе,
Цербер и Орфо злоядо с костите ти ще пируват!
От миналото всички сенки ще изплуват . . .
Пролет злосторница!
© Copyright: Серенити Андерсон, 2019
Свидетельство о публикации №219010900058
Свидетельство о публикации №219010900058
Рецензии
