Отиде си завинаги Петя
и странна бележка остави.
Каква труднолика съдба на поета,
защо ли тя го направи …
И като тайнствен иконостас
над нея смъртта се надвесва,
отнема душата с тихия глас
и горе звездата ; блесва.
В много руини потапя скръбта,
засипва душите ни с пясък
Пустиня е живота ни.
Дори и смъртта
отнема ни от близките с крясък.
Очи угаснали, бледи лица,
отиде си вече човека.
Само спомен остана в нашите сърца
и една вечнолунна пътека
© Serenity Anderson, All Rights Reserved
За последно...
© Copyright: Серенити Андерсон, 2019
Свидетельство о публикации №219010900064
Свидетельство о публикации №219010900064
Рецензии
