ЖЕСТОКА ТИШИНА
(Извинете ме, мили приятели, за моите ТЪЖБИ, СПОДЕЛЕЛЯНИ с ВАС!)
Величка Николова – Литатру1
Стопи се топлата ти диря като парченце тънък лед.
Къде сега да те подиря?
- Ориснико, бъди проклет!
Загубих пламенния поглед, не чувствам нежната ти длан,
усмивката неповторима
и твоя мил и ведър плам.
Мълчи и пейката червена, линее нейната снага.
До скоро беше заледена
от скреж и сняг, и от тъга.
Мълчат и туите зелени. В тях птиците спотайват глас.
А тъжбите ми споделени,
дали линчуват моето АЗ?!
Скърби сърцето ми проклето. За теб крещи, крещи, крещи!
А *ТИХОТО до мене стене:
- Мълчи, мълчи! Не ми пречи!
*
(София, петък, 02 февруари 2024 г.)
(Почивай в мир, любими съпруже! Твоя Лите!)
24, Жестока тишина
© Copyright: Величка Николова Литатру1, 2024
Свидетельство о публикации №224020300896
Свидетельство о публикации №224020300896
Рецензии
