Из Тегобите на Тамара

Братът на Тамара полудя. Трепереше и плачеше без причина и я тормозеше за какво ли не. И най – лошото беше, че само Тамара виждаше пристъпите му, пред родителите си и и другите Алекс се прикриваше изключително добре, преструвайки се на безобиден и нещастен болен.
- Сега тя ще включи лампата, а – а – а, сега ще мине край вратата и ще ми пречи да спя. А – а –а. – стенеше той отчайващо.
Алекс редовно се промъкваше на терасата и ревеше на висок глас през нощта.
- Какво ще правя, ъ – ъ, какво, ъ – ъ? Какво ще стане с мене, ъ – ъ?
 С течение на времето нещата се влошаваха. Бъдейки добър син в продължение на години, сега Алекс с лекота манипулираше майка си и я лъжеше за щяло и нещяло.
- Тамара много ми пречи нощем, много! – мрънкаше той пред майка си, без да му е жал за онкоболната му сестра, която се бореше мълчаливо с рака, стискайки зъби. – Светва лампата си, върви из къщата, вдига шум. Пречи ми.
Състоянието на Алекс бързо се влошаваше. Тамара мълчеше, опитвайки се да не му пречи. Каквото и да се случеше, беше виновна тя.
- Заради тебе съм така, заради заболяването ти! – обвиняваше я на висок глас Алекс. – Рака ти е опасен, той е заразен. Той ще мине през стената, ще влезе в мене и ще ме убие. Ти искаш да умра, ти искаш да умра.
Хайде да я махнем оттук! – увещаваше той майка си, която беше се стопила от грижите по него. – Тя много ми пречи и много ме плаши. Тя има рак. Всеки знае колко опасни са такива хора. Те не са нужни на никого. Ще ме зарази с рака си и ще умра. Аз ще умра, а – а, ей – сега ще се хвърля, а – а!
Тамара настояваше Алекс да посети психиатър, но майка и не даваше и дума да се издума.
- Не може,  не става, ние ще се грижим за него. Как може да говориш така за брат си? Не те ли е срам? А и днес, защо пак си го уплашила? Той е болен, какво ти е направил, защо постоянно го плашиш?
- Няма да викаш, когато от рака те боли! – говореше с надебелели устни Алекс. – Няма да викаш. Виковете ти ще ме убият. Ти ми пречиш да спя. А като не спя, ще умра.
Матката на Тамара се свлече. Във всеки един момент тя можеше да получи маточен инсулт. Но не каза нищо в продължение на шест месеца. Мълчеше, мъкнеше тежко, шеташе и помагаше. Но нещата става все по – сложни и по – сложни.
Алекс започна да я заплашва с убийство.
- Ще ти размажа главата в стената, кучка такава! – повтаряше той. – Ти само ми пречиш. Ако не се беше родила, мама и татко нямаше да се грижат толкова за тебе и аз нямаше да се разболея. И ако не се беше случило онова с крака ти, щях да съм здрав.
Ще убия мама, мама и шофьора, който ни кара. – продължаваше да дрънка той. – ще отрежа главата на мама, ще нарежа и нея на късове и ще я хвърля в гората. След това ще се върна и ще убия и тебе.
Тамара денонощно се опитваше да убеди майка си, че това, което казва, е истина. Опита се да запише Алекс с телефона си, за да го докаже, но той посегна да и счупи ръцете и тя едва успя да се измъкне от него.
- Ще убия мама, ще я обеся. – продължаваше да врещи нощем Алекс, без да оставя двете жени и за секунда на мира. – Ще я обеся на лампата. А ако не стане така, на кука, кука, която ще забия в тавана ще я обеся. Не се притеснявай, господарю, - говореше той на невидимия си шеф – ще убия младата, така както искаш. Ще убия кучката, ще я увия в килим и ще я оставя да се вмирише. Тя е опасната, тя стои между мене и мама. Мама е само моя. Ще я убия, тя е само моя. Ще и отрежа главата и ще я сложа в хладилника, и когато го отварям, ще си говорим.
Бащата на Тамара беше алкохолик, хроничен алкохолик в продължение на 35 години. Поради свои причини той се осъзна и спря да пие. Наложи се той да поеме грижите по Алекс, след като Тамара дълго време го умолява.
Ерик не беше съгласен, в никакъв случай. Нямаше значение, че Алекс ревеше денонощно, тропаше по вратите у дома, бягаше из жилището и из кооперацията нагоре – надолу по стъпалата, крещеше от терасата и се опитваше да блъсне сестра си в стената, когато минаваше покрай него; той искаше да убие и родителите си.
Алекс бягаше редовно от къщи. Няколко пъти го издирваха с полиция. Дори отиде да спи в най – ледената нощ в парка, вземайки дрехите си и паспорта си. А после разказваше на всички как го тормозила сестра му и как го изгонила посред зима на улицата.
Тамара не издържаше повече. Тя беше спряла лекарствата си, които забавяха развитието на рака, за да има пари за лекарствата на Алекс. А майка им вече беше на ръба на инсулта заради простотиите на сина си.
Тамара се опита да зачене, но не успя да задържи бебето. Алекс постоянно ревеше и заплашваше. И после опита да се самоубие, като си счупи врата … Освен това се беше пристрастил към приема на транквиланти. Гълташе ги като бонбони.
Алекс се премести при баща си. Баща му издържа да се грижи за него само два месеца и се опита да го върне у дома. Но това не се получи. Разбира се, зверския скандал не се размина.
- Ти това ли прави през последните две години? – крещеше вече трезвия Алекс на онкоболната си дъщеря. – Мрази брат си! Нямаше ли друга работа, а? Откъде – накъде аз ще го гледам. Аз бях алкохолик, не луд. Алкохолизма е болест, а рака и сърдечните заболявания – не. И докога ще те издържам, кога ще си намериш работа, а? Дреме ми дали ще получиш кръвоизлив в магазина, където ще работиш.
Ерик продължи да тормози дъщеря си за какво ли не. Дрънкаше каквото му падне. В продължение на години я беше лъгал, че тя ще може да учи и да роди дете, но само след седмица се отмяташе от думите си. После твърдеше, че никога не го е казал. И не плащаше лекарствата и, въпреки че тя му описваше всички стадии и на заболяването си и лечението, на което я подлагаха.
- Няма повече да ти помагам финансово! – разврещя се той, когато изтърва и повреди ценния и фотоапарат, с който тя смяташе да се издържа. – Как си могла да купиш толкова скъп фотоапарат, аз нямам пари да ти го платя. Какво толкова, че съм го изтървал.
Ерик закопаваше дъщеря си все повече и повече. Рака я беше пощадил, но баща и – не.
- И ти много се гордееш с мене и парите ми! – повтаряше важно той. – Виж колко пари харча по тебе. Кога ще започнеш да работиш най – после?
Тамара се обучаваш сама по фотография, през интернет. Учеше всичко сама. Баща и дори не знаеше как се включва компютър. И я излагаше пред всички, във всеки магазин.
- Аз плащам всички покупки, така да знаете! – врещеше той на висок глас. – Ей – тия пет лева са от мене, аз и ги дадох … Много се грижа за нея, много!

© Serenity Anderson
All Rights Reserved