Из Тегобите на Тамара

На вниманието на госпожа … и сина и, уважаемият господин Ерик

Госпожо, пише ви онкологът на дъщеря ви. Тамара доброволно постъпи в болница с изключително високо кръвно. Нещата все още могат да бъдат коригирани. Но поведението на господин Ерик е извън границите на нормалното и поносимото. Никой не го хули, обижда или бие, никой не го нарича глупак, инвалид или ревльо, поне не в семейството му. Но ситуацията е извън контрол. Вече съществува опасност Тамара да получи инсулт или инфаркт.
Обръщаме се към доброто сърце на господин Ерик. Ако му е останал малко разум или пък любов към сестра му, нека да се овладее. Домът му е негов дом, не хоспис, а близките му не са медицински лица и не могат да се справят с поведението му. Налице е и немалка доза емоционално изнудване. Ако вие се държите еди – как си, аз ще си направя еди – какво си. Това е типичен депресивен комплекс. Никой не оспорва болестите на господин Ерик и правото му да страда. Но нека това не става за сметка на онкоболната му сестра, която все още има слаби шансове да оздравее. Господин Ерик не може да е по – информиран от лекарите на сестра си по медицински въпроси. Добре е да започне да приема чай имел или невролаксин. След време кризите се овладяват.
Всичко е поправимо на този свят. Злото, случило се с господин Ерик, не може да се изтрие, но е поправимо. Ние го предупредихме за приема на този хормон, който причинява сърдечен отток, предупредихме го и за консултацията с кардиолог, но той каза, че знае най – добре. При болестите няма „аз знам най – добре“. Желателно е тази ситуация да спре, иначе Тамара ще се влоши. Никой в дома му не го обижда и не го тормози, но всички негови твърдения отстрани звучат просто нелепо.
Тамара много трудно се пребори с тези състояния, за които никога не е късно да се върнат и може би с нея ще се случи именно това, ако това не спре. Не може всичко да се оправя с рев, продължаващ с дни. В нашата клиника умират двеста онкоболни на ден. Какво да правим ние, за които това е професия? Ако господин Ерик беше мъртъв, тези неща нямаше да му се случват. Добре, видял е смърт в клиниката. Но не си е отишъл той.
Молим за разбиране и е желателно пациентът, който се явява брат на нашата вече чувстваща се много по – добре онкоболна пациентка, да не използва това писмо за нов повод за рев и паника. Защото това не е нищо друго освен паника. Но ще бъде просто жалко Сара, която пребори зверски панически проблеми, да се върне към предишното си състояние.
Няма смисъл от плач и паника. Тамара спести всички тези неща на семейството си, за да имат те спокоен сън и някакъв вид душевно здраве. Тамара постъпва в клиника средно три пъти седмично и за изследвания, при това за рак – всяка седмица. Това не е дармон по главата на господин Ерик колко е кекав, прост и ревлив, както го чувства той. КОВИД наистина променя съзнанието на човек, но не е края на света. Господин Ерик се радва на силна обич от страна на майка си и сестра си, а това е безценно. Той е над земята, а не под нея и е време да го проумее.

Лекарите на Тамара
Юли 2022 година


© Серенити Андерсон
All Rights Reserved