Твоя бряг още пази моите стъпки -
това е като дивечова корист.
Японските череши, разлистените пъпки,
танцът на елмаза – това е моя орис -
да се завръщам всеки път
във твоите обятия.
Тук всеки спомен ми е скъп,
а морските понятия
са дивечова пепел.
Блестяха там Елените.
Лудешките сърни и воят на сирените
във немия олтар отиваха към бъдното.
А Божията майка – тъй Черна, дълговечна,
отвлечена, безумна, мащабна, безконечна …
Това е моят бряг и плачеха Елените
Оставам с тебе аз, с мечтите на тюлените,
когато тази нощ от мене
отплува безвъзвратно . . .
Това е твоя бяг – на вятърните мелници …
Отиват си със впряг черешовите делници
и стъпките ти тук са морски и ухаят.
Оставам с тебе аз - сезонни междуметия …
Стефан и София плачеха със глас за Петъка, Разпетия.
©Serenity Anderson. All Rights Reserved
Месемврийски стъпки
© Copyright: Серенити Андерсон, 2025
Свидетельство о публикации №225121002099
Свидетельство о публикации №225121002099
Рецензии
