Lili Ivanova. Лунната соната
Сегодня ночью, знаю я – услышу, . . . И тази нощ аз знам ще оживее
как ты играешь «Лунную сонату», . . . под пръстите ти "Лунната соната",
которой душу ты мою согреешь, . . . с която ти душата ми ще сгрееш,
которой одиночество прогонишь. . . . с която ще пропъдиш самотата.
Сегодня ночью твои пальцы будут . . . И тази нощ над белите клавиши
порхать по белым клавишам рояля, . . . ще затрептят пак пръстите ти леко
и сквозь открытое окно пойдут повсюду, . . и през прозореца отворен йще въздишаш,
аккорды вздохами по лунному пути. . . . и ще вървиш по лунната пътека.
Играй, играй, а я на яхте в море . . . Свири, свири, от кораба в морето
её услышу в шорохе волны, . . . . ще слушам аз най-нежната соната,
записанную сердцем (преодолевшем горе), . която се роди в очите и сърцето,
на нотном стане из лучей луны. . . . написа я с лъчите си луната.
Играй, играй, пусть даже далеко я, – . . Свири, свири, макар да съм далеко
услышу твою «Лунную сонату». . . . аз пак ще слушам "Лунната соната",
Аккорды мне помогут . . . . . . че с нея ти остави,
найти к тебе дорогу, . . . . . . остави ми пътека
они запали в душу навсегда. . . . завинаги, завинаги в душата.
Играй, играй, за тридевять земель я, . . Свири, свири, макар да съм далеко.
услышу твою «Лунную сонату». . . . аз пак ще слушам "Лунната соната",
Аккорды мне помогут . . . . . . че с нея ти остави,
найти к тебе дорогу, . . . . . . остави ми пътека
они запали в душу навсегда. . . . завинаги, завинаги в душата.
Навсегда, навсегда, навсегда. . . . завинаги, завинаги, завинаги.
Свидетельство о публикации №226042101178