Lili Ivanova. Лунната соната

                Лунная соната

Сегодня ночью, знаю я – услышу,    .    .    .    И тази нощ аз знам ще оживее
как ты играешь «Лунную сонату»,    .    .    .    под пръстите ти "Лунната соната",
которой душу ты мою согреешь,    .    .    .    с която ти душата ми ще сгрееш,
которой одиночество прогонишь.    .    .    .    с която ще пропъдиш самотата.
Сегодня ночью твои пальцы будут     .    .    .    И тази нощ над белите клавиши
порхать по белым клавишам рояля,    .    .    .    ще затрептят пак пръстите ти леко
и сквозь открытое окно пойдут повсюду,    .    .    и през прозореца отворен йще въздишаш,
аккорды вздохами по лунному пути.    .    .    .    и ще вървиш по лунната пътека.

Играй, играй, а я на яхте в море    .    .    .    Свири, свири, от кораба в морето
её услышу в шорохе волны,    .    .    .    .    ще слушам аз най-нежната соната,
записанную сердцем (преодолевшем горе),    .     която се роди в очите и сърцето,
на нотном стане из лучей луны.    .    .    .    написа я с лъчите си луната.
Играй, играй, пусть даже далеко я, –    .    .      Свири, свири, макар да съм далеко
услышу твою «Лунную сонату».    .    .    .    аз пак ще слушам "Лунната соната",
Аккорды мне помогут     .    .    .    .    .    .    че с нея ти остави,
найти к тебе дорогу,    .    .    .    .    .    .    остави ми пътека
они запали в душу навсегда.    .    .    .    завинаги, завинаги в душата.

Играй, играй, за тридевять земель я,    .    .    Свири, свири, макар да съм далеко.
услышу твою «Лунную сонату».    .    .    .    аз пак ще слушам "Лунната соната",
Аккорды мне помогут     .    .    .    .    .    .    че с нея ти остави,
найти к тебе дорогу,    .    .    .    .    .    .    остави ми пътека
они запали в душу навсегда.    .    .    .    завинаги, завинаги в душата.
Навсегда, навсегда, навсегда.    .    .    .    завинаги, завинаги, завинаги.


Рецензии