Ода по легендата за икар и дедал

ОДА ПО ЛЕГЕНДАТА ЗА ИКАР И ДЕДАЛ
Автор: Величка Николова – Литатру 1


Нощта е развяла косата си черна,
обсипана със звезден прашец.
Луната едрее – приятелка верна
на цветния звезден венец.

А морският вятър разпенва вълните
до малкия остров Долих…
Зове със свистене към дълбочините
русалки – да пеят в стих.

Обляни в пяна, запяват тъжовно
легенда за майстор Дедал.
Крила той на птица направил грижовно
и две на сина си е дал.

Подмамен от волните птици –
без мъка политнал след тях, кат Орел.
Забравил за бащина ценна заръка,
към слънцето смело поел.
Но слънцето страстно, насочило властно
лъчи – сгорещени стрели!
Пронизват те момъка силно, опасно
и момък - в море... строполи!

Бледнее луната! Тъгува бащата!
Русалките сплитат венец.
Защо все цената за Свободата
е свързана с тъжен конец?!

Автор - Литатру 1 (от книгата „Илюзия или реалност“2012-2016-печат-„Нима“ - за деца и възрастни)