Години се трупат Вяра, Надя, Любов-подз

Години се трупат
(Не е Онегинска строфа, а - на Литатру1.)
Автор - Величка Николова – Литатру1


Години се трупат, и трупат, и трупат,
а ние вървиме към бъдното... *Оф!
Натрупахме болки тревожни в душите
и късчета дребни от едра любов.
Май лошо живяхме: все търсехме правда,
все търсехме вяра, надежда, любов,
Но случихме само на злата неправда
и нямахме смелост за златна любов.
Дали не е късно; сребреят косите
и тихото стъпва на пръсти край нас...
Изстинали чувства се вгнездват в душите...
Луната с тъга ни поглежда в анфас!
Небето - доброто, съвсем благосклонно
навежда челото
за поздрав, към нас!
2025 г. (стара творба,публикувана за N-ти път във Фейсбук, сайтове, книги и Съобщения)


************** В този живот, мили мой вечен приятелю - в сърцето ми - „никой не се интересува“ от теб, от мен или от когото и да било (както се казва), а когато някоя тежка болест го притисне към леглото - изведнаж разбира, че и самия той не се е интересувал от другите и е останал само с болката си. Питам се: - Защо някои хора не правят добрини, от които ще спечалят уважение, обич и двойно повече добрини и ще имат винаги край себе си поне един истински приятел. (Величка)